Сценаристите рядко, ако изобщо, правят перфектната история от първия опит. Най-често те преминават през няколко чернови, а понякога крайният продукт е много различен от оригиналния вариант. В съвременната епоха, когато историите се превеждат и актуализират от много по-стари текстове, да не говорим за адаптирането в телевизионни предавания и филми, много подробности могат да бъдат загубени. И не само фини детайли, но цели сюжетни линии, герои и много повече.
10. Пинокио уби Джимини Крикет и след това го обеси
Историята на Пинокио, дървена кукла, която стана момче, беше буквално филмирана десетки пъти . Оригиналната история се казва „Приключенията на Пинокио“ и е написана през 1881 г. от Карло Колоди като сериен разказ. Книгата като цяло е публикувана през 1883 г.
Както при много приказки, насочени към деца от отминала епоха, оригиналният Пинокио беше малко по-мрачен от днешната версия. Например, въпреки че оригиналът включваше говорещ щурец, по-късно наречен Джимини, той всъщност не беше приятел на главния герой. Вместо това, когато говорещият щурец решава да заповяда на Пинокио, куклата гневно хвърля чук по главата на буболечката и го убива.
Самият Пинокио в крайна сметка умира в тази история, поне за кратко. След като Джепето е арестуван за малтретиране на кукла, Пинокио среща лисица и котка, които научават, че той има злато, така че те обеси го на дърво и го откраднете.
Смъртта на Пинокио трябваше да приключи историята , малка нравствена приказка за опасностите от лъжата и неподчинението, но неговият редактор го насърчава да продължи историята, така че Синята фея пристига и го спасява, а приключенията му продължават, докато накрая се окаже, че се превръща в истинско момче.
9. Пазузу от „Екзорсистът“ беше призован да се бие с най-лошите си демони.
Името на Пазузу не беше широко известно преди излизането на филма. "Екзорсистът" 1973 г . В тази история Пазузу е демон, който притежава героя на Линда Блеър, уж за да накаже свещеника отец Карас за неговото неверие. Той се сблъсква с идеите на демона в началото на живота си в Ирак и очевидно проявява интерес към тях.
автор на книга "Екзорсист" " не извади името на Пазузу от нищото. В реалния живот Пазузу идва от Месопотамия, където той е олицетворение Западен вятър . Той е кралят на демоните на вятъра и има два чифта крила, чудовищна глава и опашка на скорпион. Но нашата съвременна представа за това какво е демон не е непременно това, което е било за хората между 8-ми и 6-ти век пр.н.е., когато Пазузу е бил в разцвета на силите си.
Колкото и да беше демоничен, Пазузу беше и проклятие за други, по-зли духове като Ламащу. Призоваването на Пазузу може да ви защити от Ламащу , за който се смяташе, че ловува бременни жени и новородени. По свой собствен начин Пазузу беше екзорсист, който държеше много по-лош демон на разстояние.
8. Единственият пръстен не беше единственият пръстен в оригиналния Хобит.
Преди "Властелинът на пръстените" се превърна в световен хит на стойност стотици милиони долари, това беше скромна поредица от детски книги, написани от Дж. Р. Р. Толкин. И преди " Властелинът на пръстените" беше просто "Хобит" .
Първоначално "Хобит" “ е публикувана през 1937 г. и по това време е била отделна книга, която Толкин не е имал особено намерение да превръща в огромна вселена. Поради това оригиналният Хобит всъщност е различен от "Хобитът", който ние знаем. Веднъж Толкин започна да разширява историята си с " Властелинът на пръстените" , той трябваше да преработи "Хобит" за да работи историята. По-специално, One Ring и Gollum се нуждаеха от значителни промени, за да може останалата част от историята да работи.
Преди ревизията One Ring изобщо не беше One Ring. Беше просто пръстен. Беше магическо, разбира се, но не по някакъв значим начин. Собственикът беше невидим, но това нямаше голямо значение. Когато Билбо срещна Голъм, Голъм беше щастлив поставете магическия си пръстен на тяхната малка конкуренция, защото за него нямаше особено значение. Той все още използва име Прешъс, но той говори за себе си, а не за пръстена. След като Билбо печели пръстена, те тръгват по различни пътища и Голъм изглежда не го интересува по един или друг начин.
7. Шерлок Холмс първоначално е бил кокаинозависим
Шерлок Холмс на сър Артър Конан Дойл е един от най-великите литературни герои, който все още живее в нови приказки в печат и на екрана. Първата му поява беше в „Учене в алено“ през 1887 г. и силната му наблюдателност и интелигентност го превръщат в класика, както и в модел за многобройните измислени детективи, които го следват.
Една от основните разлики между оригиналния Шерлок и това, което стана с него, беше, че Шерлок Холмс беше първоначално кокаинозависим . И не просто някой случаен наркоман, този човек обичаше кокаина си . Във втория роман на Шерлок, The Sign of Four, публикуван през 1890 г., книгата всъщност започва с това, че Уотсън е раздразнен, че Шерлок отново се инжектира. Холмс изрично заявява, че използва кокаин, 7% разтвор, и дори го предлага на Уотсън. Това се случи, след като Уотсън отбеляза, че е гледал Холмс да се инжектира три пъти на ден в продължение на „много месеци“.
Докато Уотсън не го одобрява, Холмс контрира, че докато кокаинът може да бъде физически вреден, психическите ефекти си заслужават, защото той го намира за „изключително стимулиращ и проясняващ ума“.
До 1904 г. Холмс вече не е бил наркоман, както е обяснено в историята " Приключението на един три четвърти изчезнал човек" . Там научаваме, че Уотсън го отби лекарства. Това съвпада с периода, когато кокаинът, използван някога във всички видове продукти, включително Coca-Cola, беше забранен поради вредни ефекти.
6. В оригиналния сценичен вариант "Магьосникът от Оз" вместо Тото имаше крава.
Повечето от нас знаят историята за магьосника от Оз и дори да не сте фен, знаете, че има лъв, тенекеджия, плашило и дори малко куче на име Тото. Това се дължи на популярността на оригиналния холивудски филм. Но не всички Магьосникът от Оз следваше този план.
Преди "Магьосникът от Оз" с участието на Джуди Гарланд е заснет през 1939 г., роман на Л. Франк Баум, публикуван през 1900 г. И между тези две събития през 1902 г. е поставен мюзикъл на Бродуей. нито една от тях не е история, която бихте разпознали.
Сценичното шоу и последвалият ням филм включват забележителни промени, като замяната на Тото с крава на име Имоджин . Дороти отиде в Оз с кравата си. Казват, че това било, защото директорът не искал да разчита на обучено куче.
Когато Дороти пристига в Оз, тя среща луд сред другите , трамваен кондуктор и анархист. Няма манчкини, но вещиците съществуват, но не правят много. Вещицата от Запада само се споменава, тя никога не се вижда.
5. Нямаше плъхове в оригиналната приказка за Pied Piper.
Хамелинският гайдар е легенда, която датира от град Хамелн в Германия преди стотици години. Разказва историята на гайдар, нает да отърве град от плъхове, което той и прави. Градът, сенчести персонажи, решават да не плащат на този човек. Така той използва лулата си, за да примами и децата им. Това съответства на тъмната естетика на много стари легенди и приказки, които изглеждат светли и сладки, докато не станат тъмни и мрачни.
В много по-мрачен обрат, ако проследите историята до нейния произход, ще намерите някои доказателства, че не е имало плъхове на първо място и че това наистина се е случило. Истинският град Хамелин описва историята очевидно още през 1300 когато е била част от стъклопис в църква. Според писмени сведения за отдавна изгубения прозорец, в тази версия се появява гайдар и 130 деца изчезват.
И така, какво наистина се случи? Теориите варират от историята, която е метафора за някаква голяма трагедия и Piper е смъртта, до него като някакъв вид вербовчик, ръководещ миграцията от Германия.
4. Питър Пан може да убие изгубените момчета
Подобно на Пинокио, Питър Пан е друг любим герой от детството, станал популярен от Уолт Дисни. В историята Питър живее в Невърленд и макар съвременните зрители да го познават като място, където никой не остарява, това не е така в оригинала. Само Питър остана млад, Изгубените момчета остаряха не на място.
Оригиналният текст на Дж. М. Бари, публикуван в различни форми в началото на 1900 г., преди най-накрая да бъде издаден като един пълен роман, наречен Питър и Уенди през 1911 г., признава, че Изгубените момчета „пораснаха. Глава пета започва с описание на изгубените момчета, които търсят Питър, и пиратите, които търсят изгубените момчета. След това той описва как броят на момчетата се променя поради това, че някои са убити, а други стават твърде стари, което е против правилата. Текстът казва: „Когато изглежда, че порастват, което е против правилата, Питър ги изтънява "
Точното значение на това никога не е установено, но изглежда, че може да означава само, че Петър ги изпраща или ги убива. един от фенските теории дори предположи, че враждебността на капитан Хук произтича от факта, че той е изгубено момче, което е израснало, оцеляло е и се е върнало, за да отмъсти.
3. Първоначално в стаята е имало вампири
" Стая“ Томи Уайзо е печално известен като един от най-лошите филми, правени някога, и обичан заради този факт. Носят се слухове, че било дори по-странно от това, което всъщност получихме.
Според Грег Сестеро, другата звезда във филма, една от първите идеи на Wiseau е била да покаже, че неговият герой всъщност беше вампир . Щеше да е наистина невероятно със сцената, в която колата на Джони отлетя би се през нощта, защото, знаете ли, той е вампир.
2. В оригиналните митове Медуза винаги е била чудовище
Медуза е едно от най-известните същества от гръцката митология, Горгона със змии вместо коса, която може да превърне в камък всеки, който я види. В най-известната версия на историята тя беше красива смъртна, която беше любовница на Посейдон/Нептун, която по-късно беше прокълната от Минерва/Атина да се превърне в чудовище, което никой дори не можеше да погледне. Но то беше версия приказки Овидий , написана много години след оригиналния мит.
Като една от сестрите на Горгона, Медуза първоначално е била винаги е бил чудовище , а не смъртна жена. Едва по-късно тя се превръща в смъртна, а двете сестри са чудовища, красиви вместо отвратителни, за да направи цялата история още по-трагична.
1. В Ромео и Жулиета няма балкон
Ако ти точно сега Google Ромео и Жулиета като търсене на изображения ще забележите обща тема в много от изображенията. Изобразената сцена често е известна сцена на балкона . Технически това е действие II, сцена II и една от най-цитираните части на пиесата. Звучи като речта на Ромео "но меко, каква светлина се пробива през този прозорец." В десетки, ако не и стотици филми и театрални постановки, той изобразява Ромео в градината и Жулиета на балкона над него. Всичко това е доста иронично, тъй като Шекспир никога не е писал за балкон.
Трябва да се отбележи, че думата "балкон" никога преди не се е появявала в печат 20 години по-късно Шекспир е написал "Ромео и Жулиета" . Тогава нямаше балкони. Но те са били използвани, когато известната пиеса на Томас Отуей " Историята и падението на Гай Марий" , години след като Шекспир изпада в немилост и неговите пиеси никога не са продуцирани.
Кай Марий беше, поради липса на по-добър термин, плагиатство. Отуей е откраднал цели сцени и диалози от Шекспир, а неговата балконска сцена, която е заимствала много от Шекспир, се е състояла на балкон. И пиесата беше много популярна, поставяна е 30 пъти за 30-годишен период, докато Шекспир никога не е игран. Така сцената за повечето хора стана тясно свързана с балкона, защото винаги така са си го представяли.
Остави коментар